Елена е малко планинско градче с богато историческо минало, което е тясно свързано с един от най-важните моменти в българската история - епохата на осъзнаване и пробуждане на българският дух. Днешният град е бил обитаван още от дълбока древност - неолита. Като тук е минавал древен път, по който се е движила войската на Филип II и Александър Македонски. Множество останки от древна крепост доказват, че Еленската котловина е била добре защитена в различните исторически епохи. Преди векове по тези земи е имало селище, което се е казвало - Мезра /исканото село/ като за първи път се документира през 1430 г. В края на XV век. местното население на Елена охранява планинският проход Твърдица - Търново и е освободено от данък. В края на XVI в. Елена е с установен статус в Империята, като селско стопански и административен център. Като местното население не позволява различни произволия на турската власт. Остава на пост стражари, които по-късно се присъединяват към четите на хайдутите Кара Добри, Младен войвода и др. Непокорният дух на местното население се проявява по време на подготовката за въстанието в Източна България. Не свършва до тук жаждата за свобода на местното население, като се включват в подготовката за ново въстание след разгрома на Търновският бунт през 1686г. Значителни промени се наблюдават в селско стопанското развитие през втората половина на XVIIIв. В този период в региона бързо се развива занаятчийството. Произвежда се груб вълнен плат, въжета и килими, производство на качествена железария и търговия с желязо, отглеждане на копринена буба и търговия с нея. В този период в това китно градче процъфтява грънчарството. Постепенно се променя и външният облик на Елена. Строят се масивни сгради, църкви, мостове и чешми. През 1843г. местният жител Иван Момчилов създава първото училище за подготовка на учители. Като учител в него Петко Славейков му слага звучното словосъчетание - даскалоливница (даскал - учител и ливница - леярна). Дойчо Граматиков създава еленският препис на “История славянобългарска”. Елена е обявена за град през 1860г. Местното население демонстрира свободолюбив дух и в периода на Възраждане. Също така взимат й активно участие във Велчовата завера, въстание под ръководството на дядо Никола, в Търновското въстание. Участват в доброволческите отряди на Раковски, Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Ботев. Участват в подготовката на Априлското въстание през 1876г. По време на Руско-турската война околностите на Елена се превръщат в арена на ожесточени битки. Отстъпвайки към Сливен по пътя си турците унищожават красиви сгради по централните улици, църкви, също така и новопостроените нови училища.
След Освобождението на България, Елена се превръща в административен център в този така обширен и красив район на България.
Елена е родното място на един от ръководилите за църковна независимост Иларион Макариополски .
Славното минало на Елена, което е съхранило духа на Възраждането в комбинация с чудесната природа го правят привлекателно място за туризъм.