Земенският манастир е един от най-забележителните християнски храмове у нас. Най- вече заради средновековната църква, която се намира в центъра на манастирския комплекс. Тя е с уникална за Балканите архитектура – почти кубична сграда, изградена от камък бигор и римска тухла.
Смята се, че църквата е построена през XI-XII век по време на Второто българско царство.
Освен с необичайната си архитектура, тя впечатлява и с уникалните стенописи, които са един от малкото оцелели паметници на средновековното изобразително изкуство у нас. Според специалистите, реалистичните и живи образи, изографисани от земенския майстор, предхождат достиженията на Ренесанса.
От първоначалната вътрешна украса на храма е оцеляло само изображението на св. Анна. Останалите стенописи са датирани от XIV век. Интерес предизвиква най- вече „двойният“ Христос от сцената „Причастието на апостолите“. В класическата църковна живопис Христос дава с едната ръка хляб, а с другата – виното, докато в църквата на Земенския манастир има два отделни образа на Спасителя, която е без аналог.
Внимание заслужава и олтарът на църквата, който представлява масивна каменна плоскост с под от разноцветни мраморни и каменни плочи. За олтара има поверие, че изпълнява желания, ако поставиш върху него лявата си ръка.
Манастира се намира в красива местност в полите на Конявската планина. По време на Второто българско царство манастирът е влизал в пределите на крепостта „Землинград“, която е служила за охрана на Земенския пролом на река Струма. Храмът е бил разрушаван няколко пъти – по времето на битките на Кракра с византийците, при сръбските опустошения от 1189г. и османските набези в края на XIVв. След това манастирът отново е бил възстановен. Днес той е филиал на Националния исторически музей – София, а църквата е обявена за паметник на българската архитектура и живопис.
