В продължение на поредицата “Какво знае света за България и с какво трябва да се гордеем, че сме българи?”. Днес Ви предлагаме да се запознаете с едно от нестинарските села в България и обичая, който се изпълнява в него.
“Според произхода на думата „анастенария” от гръцки това означава „въздишане, пъшкане”, с което се свързва поведението на нестинарите по време на транс. Друго обяснение води към гръцката дума „хестия”, която означава огън. “
Странджанското село Българи e известно като “нестинарско село”. В него е добре съхранен и продължава да се изпълнява и древният обичай с ритуални танци върху жарава.
Това се случва всяка година на 3 юни, когато местните отбелязват по стар стил деня на Св. Св. Консантин и Елена. На мегдана пред църквата, която носи същото име “Св. Константин и Елена”, се пали голям огън, а когато падне мрака, настъпва часа на нестинарите.
В ранно утро трима от нестинарите се запътват към параклиса на светците Константин и Елена, който е разположен на няколко километра от селото. Там прекарват целият си ден. В параклиса се намира така нареченото аязмо, за което се счита, че водата е лековита в него. До настъпване на момента, нестинарите прекарват част от времето си в конака, който се намира в селото. Те слушат не прекъснато биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в своеобразен транс. През целият ден огъня се подържа от най-старият нестинар, който пръв стъпва в жаравата.
Облечени в традиционни народни носии и под съпровода на гайди и тъпани. Те излизат от конака и правят обиколка на кръга, държейки в ръцете си облечена икона на светците Константин и Елена. Най-често нестинарите са жени. На края изпълняват типичното за този обичай нестинарско хоро
Това е типичен странджански ритуал на хората към слънцето, чийто земен еквивалент е огъня. Според някой историци обичая е свързан с езически ритуал от времето на траките.
В миналото нестинарски села са били още Кости, Бродилово, Граматикова, Сливарово и Кондолово. Днес все още се изпълняват нестинарски танци. На мегдана пред църквата в Българи целогодишно има подредени дърва - символ на нестинарството, с което селото е прочуто.
Нестинарският танц в село Българи е включен в списъка на нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2010 година.
